Неделя, 18 Ноември 2012 23:20    Array Печат Array
Очакват ни най-тежките избори
Новини - Позиции
 „Чакат ни тежки избори" – клише, което преди всеки вот употребяват и управляващи, и опозиция. Вече две десетилетия. Така и двете страни засилват не само драматизма на ситуацията и собствената си героичност в очите на избирателите, но и мобилизират симпатизанти и членове в битка,  която се представя като „бой последен" за или срещу дадена политика.
Извън клишето – наистина през 2013 година ни очакват най-тежките избори след първите през 1990-та, които бяха белязани от отприщването на гигантска политическа енергия и агресия у хората. Разбира се, днес има една съществена разлика с драматичния вот от юни 1990 година – ако тогава хората буквално живееха, денуваха и нощуваха по митинги, проявявайки нечувана активност, вливайки енергия на своите партии, то днес огромното мнозинство от българските граждани пасивно наблюдават влошаването на живота, връщането към традиционното за целия преход ядосано униние и най-вече – рухването на образа на поредния месия. Именно тази разлика прави Избори 2013 г. много по-тежки, защото партиите, освен в личностно – лидерски спорове и идеологически препирни – ще се впуснат и в преследване на всеки възможен избирател, на дремещия засега протестен вот.
Какви са другите специфики, които ще направят изборите догодина най-тежките в новата ни история?
Първата ще е огромната неопределеност, която лъха от социологическите анкети. ГЕРБ „пада", а левицата е стабилизирана около процента, който имаше и през 2009 година. Преведено, това означава, че и двете големи партии са в яростна надпревара с времето. Управляващите трябва да правят всичко възможно, за да не пада рейтингa им под този на БСП, защото тогава Бойко Борисов ще бъде победеният. Тогава, образно казано, ще се отчупи най-голямото парче от харизмата му, което ще му коства важното психологическо предимство, което той имаше досега – да бъде човекът, харесван от народа. Една загуба на Борисов ще означава, че той вече не е народният любимец, а това много бързо ще отприщи процеса на падане на доверието, на загуба на интерес у хората, на центробежните процеси в ГЕРБ. Ако БСП има и един глас в повече от ГЕРБ, то левицата – вече от позицията на първа сила – ще може бързо да се настрои на вълната да диктува правилата при създаването на новия кабинет, бил той коалиционен, експертен или програмен.
Вторият елемент на драматизъм е в огромният икономически интерес, който властта мотивира. Преди седмица социологът Кольо Колев говори за едни 16 милиона, които се харчели за купуване на гласове на всеки национален избор. Вероятно числата са и много по-големи, защото след местните и президентски избори лидерът на БСП Сергей Станишев обвини ГЕРБ в изразходването на 100 милиона за предизборна кампания. И даже да кажем, че Станишев гони личен реванш към Борисов и използва най-завишените оценки, то много интересна бе позицията на лидера на „Атака" Волен Сидеров, който говореше за кампания от 50 милиона на ГЕРБ. А Сидеров тъкмо до навечерието на споменатите избори бе най-верният сподвижник и крепител на мнозинството и правителството, ерго – много информиран за герберското задкулисие човек. Ясно е, че харченето на 100, или даже на 50 милиона, може да има за мотив не спортната злоба Бойко пак да е победител, а нещо много по-прагматично – икономическата изгода от властта и нейното упражняване. При това изборите през 2011 година бяха местни и президентски, а нерядко местният вот се решава с местни средства, с договорки между лобита и корпоративни структури, а и зависи от сравнително малък брой избиратели, които накланят везните. Президентските избори са чисто престижни и победата в тях е плод не толкова на купени гласове, колкото на скъпоплатен пи ар.
В този смисъл, изхарчените милиони за местни и президентски избори са по-малко, отколкото за парламентарните, в които вотът е национален, а не фрагментиран. Със сигурност изборите през 2013 година ще са най-скъпите (под повърхността) избори в новата ни история, а похарчените средства ще са в пряк противовес с все по-тежката криза, в която изпадаме.
Разбира се, наред със средствата, които ще бъдат похарчени „под масата" (за купуване на гласове, за „почерпка" на медии, за скъпи концерти и прояви и за още по-безсмислено скъпи плакати и листовки) се очертава да се спази традицията, която се наложи още от предишните кабинети – в края на мандата държавата да харчи безразборно или поне – доста нашироко – за започване, продължаване или за официално откриване на обекти. Честността изисква да кажем, че рязането на лентички не е открито от Бойко Борисов предизборно средство, макар при него тази дейност да бе доведена до своеобразни висоти.

Съвсем очевидно е, че с развързването на кесиите и настоящият кабинет прави предизборна кампания като за последно, следвайки принципа – ако победим и след това парите свършат, все ще сме победители, ако загубим, другите ще му мислят...

Политическата класа става все по-зависима от формиралите се и заякнали с времето мафии от „брокери на гласове", които са създали стройна система за контролиране на местни общности. Тази система е все по-ненаказуема и все по-могъща като фактор за решаване на вота. При това не само на местни избори. От помощен персонал на злонамерени партии брокерите на гласове вече стават все по-самостоятелни играчи, които буквално събират оферти, когато наближат изборите.

Мутризацията на политиката стига до толкова критични нива, че наистина е трудно да кажем, че българските избори са честни, демократични и представителни. Това се отнася особено много за по-малките населени места, където средностатистическият човек е прекалено зависим от работодателя, пък и от други местни фактори.
Не е за подценяване и факторът „криза". Сто-двеста лева в тези времена могат да изкушат и немалко българи, а не само представители на ромското малцинство да продадат гласа си. Все пак със сто лева можеш да купиш нещо, а с пускането на бюлетина се повтаря една 23-годишна практика, която в крайна сметка не доведе обикновения човек до нови светли висини...
При положение, че ГЕРБ може да контролира вота в част от по-малките населени места, то управляващите имат (засега) и още едно важно стратегическо предимство – управляващите все още пазят висок процент доверие в най-големите градове, чиито кметове са техни кадри. Стремежът да се запази вота в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и няколко други областни града ще насочи цял поток от инвестиции тъкмо в тези региони, повтаряйки добрия успех в Бургас. Там с един инициативен кмет ГЕРБ постигна преизбиране с над 70 процента.
Лошата новина за властта обаче е, че най-сетне българите спряха да вярват на мантрата с магистралите и спортните зали. Заради „свръхупотребата" й процедурата по откриването на нови съоръжения и пътища девалвира и вече не прави предишното впечатление. Фокусът на интерес и мотивация у хората отново е в собствения им джоб, а не толкова в тържествените церемонии. Властта се отдаде на един вид промоция, в която всеки дребен инвеститор може да покани и да очаква на крака да му дойде лично премиерът.
Дали до изборите министри ще откриват обществени тоалетни или междублокови пространства, предстои да видим. Сюжетът обаче е омръзнал още отсега.
Най-лошата за ГЕРБ новина е, че след „Бойко – отмъстителя" и „Бойко – строителя" сякаш няма нов, трети, образ, който да бъде разказан на хората и в който те да повярват. Телевизорът все по-често губи от хладилника и за пръв път ГЕРБ трябва да се погрижи за хладилника. Или просто да отстъпи властта...
Преди Избори 2013 вече тече и драматичното своеобразно разделение между социални групи, които властта обгрижва, и такива, които й изглеждат безперспективни. Така, например, доста тихомълком, но още от тази есен започна вдигането на заплатите в държавната администрация, а размерът на повишението не е за подценяване – 20 % в много от администрациите. На фона на грижата за армията чиновници (много от тях – назначени след тежката метла, която ГЕРБ размаха през 2009 – 2010 г.) пенсионерите бяха оставени за накрая – вдигане на пенсиите с по-малък от инфлацията процент ще се случи чак през април. На произвола са оставени и майките, които са сравнително малък процент от населението, при това – не са и перспективни като гласоподаватели на ГЕРБ. Вижда се, че властта доста хладнокръвно и доста математически изчислява за кои социални групи ще е майка, за кои – мащеха.
Заиграването с етническата карта – то по традиция е двустранно. ДПС развива тезата, че е възможен нов възродителен процес, събуждайки призрака отпреди близо 30 години. И ако през 2005 и 2009 г. повод за това предизборно заиграване бе поведението на „Атака", то тук формалният повод бе честването на Балканската война и почетното гражданство на ген. Васил Делов, което бе посрещнато на нож от ДПС и лично от Ахмед Доган. Този път обаче е ясно, че Доган има един по-сериозен проблем от кресливите лозунги на „Атака". Тук става въпрос за стратегическата линия на ГЕРБ, най-ярко развивана от министър Цветанов – целенасочено изграждане на структури на ГЕРБ и опити за пробив в Кърджалийско и другите смесени райони. Делегация на ГЕРБ, начело с Цветанов, бе и на конгрес на управляващата партия на Ердоган в Турция. Втвърдяването на електората след точно това предизвикателство, отправено към Доган, бе очаквана стъпка. Разбира се, с ясната уговорка, че етническият дебат у нас прилича на стая с множество огледала, в която далеч не е ясно дали това, което виждаш, е това, което е.
В крайна сметка, ДПС и ГЕРБ прокараха заедно конституционнен съдия – спорната фигура Венета Марковска – а ДПС има доста прилична квота и във Висшия съдебен съвет. Същевременно, колкото е по-агресивен и краен Ахмед Доган, толкова и ГЕРБ повече влиза в смесените райони, в българската част от тяхното население. Взаимната полезност от радикализацията може да се окаже още по-голяма от чистото нахъсване на електоралния корпус.

Избори 2013 ще са драматични и с опита за политическо инженерство, който вече е факт – коалицията между бизнесмена Марешки и вездесъщия Яне Янев е само първият сигнал, че и през 2013 година ще тече процесът на политическа генетика от два типа – такава, идваща „отгоре", в която властта създава и отхранва удобния потенциален партньор, както и такава „отдолу", в която силни икономически играчи опитват да вклинят своя формация в голямото раздаване на властта.

И, естествено, изборите ще са доста драматични и с това, че те далеч няма да са в един тур. Реалният победител в тях ще се излъчи не само, и даже не толкова в кампанията, а после – в урните, колкото в процеса на формиране на мнозинство и в процеса не неговото удържане, защото още отсега е ясно, че политическият ни живот стигна доста ниско откъм нивото на дебата. В следващия парламент със сигурност ще трябва да се коалират хора, които все някога са се наричали с най-обидни епитети и имена. Не за друго, а защото вече всеки е наричал другите така...Ясно е, че идейното отдавна е отстъпило място на грубата и прагматична сметка, а това също предпоставя кратък живот и недостатъчна стабилност на следващото управление. А след това – едни още по-тежки и драматични избори...

Теофан Германов

Източник: http://argumenti-bg.com/20730/ochakvat-ni-nay-tezhkite-izbori/