Неделя, 25 Ноември 2012 12:30    Array Печат Array
Бисер Бойчев за поезията, таланта и творческото бъдеще
Новини - Култура
 - Бисере, в началото на месеца спечели първа награда сред чуждестранните автори в международния литературен конкурс в италианския град Анкона. Това бе поредната ти европейска награда. Как премина церемонията по награждаването на победителите в конкурса?

- На 3 ноември, събота, в залата на Общинския съвет в град Анкона бяха връчени наградите на победителите в XXI-я международен литературен конкурс "Cita di Ankona", организиран от Асоциацията на поетите и художниците "Voci Nostre". Тази инициатива през 2008 г. е получила престижна награда от президента на Италия. Конкурсът повече от двадесет години е среща на много автори от различни региони на Италия и чужбина. За поетичната надпревара научих след награждаването ми в Лече в началото на годината, където бях удостоен с Европейска награда за поезия. И ПОНЕЖЕ НЯМА НИЩО ПО – ЛЕСНО ОТ ТОВА ДА УЧАСТВУВАШ В КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ, подготвих три непубликувани стихотворения, според изискванията, преведени на италиaнски, (тук е мястото да изкажа огромната си благодарност и признателност към Ирина Йорданова за прекрасните преводи на стиховете ми, донесли награди и в двата конкурса), и участвувах. Както и в предишни години, конкуренцията бе разделена в шест раздела: поезия, антологична поезия, белетристика, диалекти, поезия и проза на студенти от колежи и университети, и поезия и проза за чужденци.

 Журито бе председателствано от известния писател Чезаре Балдони, с членове Александър Аярди, директор на Обществената библиотека Benincasa, ТеренциоМонтеси, директор в италианската държавна телевизия RAI, и университетските преподаватели Карла Каротенуто и Лора Воланте.

Събитието бе открито от Теренцио Монтеси. След поздрав от Анамария Амбруцети, президент на фондацията, приветствие поднесе и кметът на Анкона Грамилиано Фиорело, който подчерта заначението на конкурса не само в областта на културата, но и за положителните резултати при представянето на град Анкона въобще. След кратък преглед Чезаре Балдони пристъпи към награждаването на победителите в различните раздели на конкурса, прочетени от Теренцио Монтеси. Първите награди бяха картини от известни художници от регион Марке, вторите награди бяха купи от комисаря на провинция Анкона, Министерството на спорта и Банка популаре ди Анкона, а за класиралите се на трето място бяха специалните плакети от председателя на Регионалния съвет на Законодателното събрание на регион Марке. В секция „Поезия и проза за чужденци" аз бях класиран на първо място, второто място взе поетеса от Франция, а третото – поет от Люксембург.

Истинска изненада за мен бе това, че малко преди да получа наградата си лично от президента на фондацията „Voci Nostre" Анамария Амберуцети, (на която като член на управителния съвет на Клуба на дейците на културата в Сливен предадох специалните поздрави от сливенските творци, и тяхната готовност и надежда за бъдещо сътрудничество в областта на културата между градовете Сливен и Анкона), в присъствието на художничката Росана Стронари, автор на картината, определена за първата награда, ме помолиха, преди да прозвучи на италиански, да прочета на български едно от стихотворенията, които ме представиха на конкурса. Усещането да четеш поезия на родния си език на такова място е невероятно. Това наистина е момент, който се помни завинаги.

Нека преди да предложа на читателите на „Сливен нюз" стихотворението, прозвучало в залата на Съвета на Анкона, да изкажа благодарност на тези, които помогнаха да осъществя това пътуване. Благодаря за безрезервната подкепа на Петьо Стайков, на всички колеги от ОбС - Твърдица за отношението към това, което правя, на шивачевските италианци Йордан Сопотлиев и Руси Радев, на техните семейства за топлото посрещане и неоценимата подкрепа. А ето и стихотворението.

Накъде с този дъжд във косите
С това лято, което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих.

Нещо в теб страховито клокочи
Нещо всеки момент се мени
Чак разместваш тектонните плочи,
И се раждат след теб планини.

Твоят начин да бързаш нататък
В този миг се нарича летеж,
От безмълвния вик на съдбата
Към неясния още копнеж.

А зад ъгъла спори с капчука
Някак леко тревожно момче
Неразбрало как детството тука
от сърцето му ще изтече.

Среща. Взрив. И ви губя следите
И отново светът става тих.
Но така остани - с дъжд в косите
В този ден, в този час, в този стих.

- Освен прекрасен поет, ти си автор и на множество текстове за песни. Последният ти текст бе на химна на Шивачево. Как реши да създадеш песен за родния град?

- Малко е силна и думичката химн, но дай Боже нека и това да стане. Това всъщност не е моя последен текст. Текстът бе написан преди доста време и просто трябваше да чака, за да се случат всички тези неща, които лисваха тогава, за да бъде осъществена тази идея. И ето постепенно се появиха вокалната група „Каравела", солистките Искра Иванова, Албена Атанасова, Звезделина и Венцислава Пейчеви, Таня Петкова, и, разбира се, музикалният ръководител на проекта Нина Михайлова. Понеже исках всичко да се случи по правилния начин, предприех, макар и да не бях убеден в крайния резултат, лицензионна процедура за придобиване на авторските права. Преведохме текста на английски, направихме демо и го изпратихме за одобрение. Няма да се спирам в детайли за това как протече всичко, но в крайна сметка имаме договор със „Спайс гърлс" чрез техите праводатели за това вокална група „Каравела"от град Шивачево да изпълнява с български текст световния мега хит на групата „Вива форевър". Признателен и благодарен съм на кмета на община Твърдица Атанас Атанасов за финансовата подкрепа при финализирането на договорите, както и на общинския съветник Николай Златев, който подпомогна финансово и морално тази песен, а за това тя да прозвучи толкова добре, са виновни Красен Бонев и Панайот Портокалов от студио „Ориндж саунд" - Сливен. Осъществяването на тази идея не би било възможно, без използуване ресурсите на интернет центъра по проект "Глоб@лни библиотеки България", за което благодарим на Росица Петрова, директор на РБ „Сава Доброплодни" и регионален координатор на проекта. И ето, на 27 октомври в НЧ „Просвета 1898" в присъствието на Петко Петков, кмет на град Шивачево, доц. Петър Хаджинаков, издателя Желяз Кондев, общественици, поети и поетеси, гости на града, на церемонията по награждаването на победителите в конкурса „Още стихове за вечните неща", бе представена песента „Моят град".

- Занимаваш се и с филми. Кои са последните проекти, над които работи?

- Имам невероятния късмет да познавам известния и талантлив български режиьор и сценарист Илия Костов, който натрупа висок рейтинг в седмото изкуство с "Мадам Бовари от Сливен", "Трака-трак", "Асистентът". След работата ми като негов асистент в игралния филм „Време за жени", който се оказа една от най-касовите ленти на БГ-екрана през последните няколко години, имах щастието да бъда и част от екипа (отново като асистент - режисьор) на новия български игрален филм „Слънчево", на който Илия Костов е сценарист, режисьор и продуцент. Това е историята на една стогодишна църква, която изплува и потъва от дъното на голям язовир, и е мястото, където отец Златан се опитва да организира събор с оцелелите и пръсналите се по света наследници на потъналото село. Арогантен хирург-политик, пастор-оперетен певец, известна международна журналистка и италиански студент преминават през важни житейски перипетии от Рим през Виена до Кандахар, за да открият, че съдбата е тази, която ги връща към корените на предците им. Снимките са правени в Йордания, Австрия, Италия и Афганистан, както и на полигона Ново село и край яз. Жребчево. В актьорския състав виждаме сливенското присъствие в имената на Кондьо, Любомир Василев, Стефан Попов, а едно от стихотворенията, с които се представих на конкурса в Анкона, (непубликуваното по-горе), стана и текст на песента от филма „Слънчево", изпълнен от Дони. Продукцията вече спечели наградата на журито на фестивала „Любовта е лудост" и е филмът, който наистина не бива да се пропуска. В момента текат преговорите с разпостранителите и аз искрено се надявам този път сливенската общественост подобаващо да отбележи премиерата на филма на родения в Сливен сценарист и режисьор Илия Костов.

Заедно с Илия Костов и писателя Желяз Кондев, като техен съсценарист, работя и по проект за филм за символите на Сливен Добри Желязков и Добри Чинтулов, но тъй като за всичко, което се случва в един филм, първо думата има продуцентът и режисьорът, засега ще провокирам само интереса на читателите на „Сливен нюз", като кажа само, че снимките вече започнаха.

- Ти си инициатор на поетичния конкурс „Още стихове за вечните неща", който се провежда успешно вече няколко години. Излезе ли вече антологията със стихове от конкурсите?

- Успехът не е само власт, пари или пък слава. Постигнал си успех, ако още щом се събудиш, буквално излетиш през вратата, за да работиш с хора, които обичаш. Смисълът на успеха е в това да събираш различни светове, да въздействаш на хората, да ги обединяваш, въпреки че те нямат нищо общо, освен мечтата. Това е и основната идея на организаторите на конкурса на Община Твърдица, кметство Шивачево, НЧ „Просвета 1898", РБ „Сава Доброплодни" и ИК „Жажда", а издаването на първа част от антологията е може би големият успех на конкурса за поезия „Още стихове за вечните неща". Книгата, от която всички публикувани автори ще получат безплатен екземпляр, включва произведенията на осемдесет автора, участащи в конкурсите от 2007 до 2011 г., издадена е от ИК „Захарий Стоянов" с любезното съдействие на Евгени Кирилов, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Огромна бе работата по събирането на стихотворенията, персоналното уведомяване на авторите и изискването, свързано с авторските права всеки от тях да даде съгласие за публикуването на творбата си. Тук неоценимо съдействие оказаха доброволците към интернет центъра по проект „Глоб@лни библиотеки" Даниел Бойчев и Йордан Бойчев, които улесниха и направиха възможно излизането на антологията в срок.